Каменният град проговаря отново: кръгъл римски мавзолей изплува от земята на Перперикон

Историята рядко идва при нас наведнъж. По-често тя се показва бавно, камък по камък, докато лопатата на археолога отмести пръстта и отвори едно прозорче към свят, който сме смятали за напълно изгубен. Точно това се случи отново през това лято високо в Източните Родопи, там където скалите пазят спомени от хилядолетия.

В древния тракийски град Перперикон, недалеч от Кърджали, екип археолози извади наяве нова гробнична постройка, която допълва картината на едно свещено място, използвано в продължение на хилядолетия. Откритието беше обявено в края на юли 2026 година и отново насочи вниманието на цялата страна към този каменен град.

Перперикон, каменният град в Родопите

Перперикон не е обикновен археологически обект. Това е цял град, издълбан направо в скалите на един висок рид, където хората са живели, строили и почитали боговете си още от дълбока древност. Тук всяка тераса и всяко стъпало са дело едновременно на човешка ръка и на самата планина.

Мнозина изследователи свързват Перперикон със святилището на бог Дионис, споменавано от античните автори. През вековете мястото е било последователно тракийско светилище, римски град и средновековна крепост, наслоявайки епоха върху епоха точно като страниците на една много дебела и оръфана книга.

Кръгъл мавзолей изплува от земята

Тазгодишното откритие е кръгъл мавзолей от късноримската епоха, датиран между трети и пети век след Христа. Диаметърът му е около седем цяло и осем метра, а формата и разположението му го нареждат сред най-внушителните гробнични паметници, разкривани някога на този хълм.

Мавзолеят е принадлежал на виден жител на Перперикон, човек с положение и средства, щом е могъл да си позволи толкова солидна вечна обител. Входът му гледа на изток, точно както при другите подобни постройки в тази част на града, следвайки един ясен и добре обмислен погребален ред.

Граден от масивни каменни блокове

Строителите са използвали масивни каменни блокове, наредени с голямо умение един върху друг. До днес се е запазил прагът на двойна дървена врата, който подсказва колко внушителен е бил входът към гробницата в онези времена, когато тя е била цяла и все още покрита с покрив.

Самият покрив някога е представлявал купол, изграден от римски тухли и керемиди. Точно тази комбинация от камък и печена глина е придавала на постройката тежест и монументалност, а на нас днес дава ценни податки за строителните умения и вкуса на онова далечно време.

Единайсетият мавзолей и свещената зона

Новата гробница съвсем не е самотна находка. Тя е единайсетият мавзолей, откриван на Перперикон, и се намира в така наречената свещена зона на Южния квартал. Тази гъста концентрация на гробнични паметници показва, че мястото е било истински некропол за градската аристокрация.

Ръководителят на разкопките, професор Николай Овчаров, посочва, че тепърва предстои да се установи връзката на мавзолея с останалите части на некропола, и особено с голямата скална гробница наблизо. С други думи, каменната мозайка на това място все още не е напълно подредена докрай.

Гробове, изсечени в скалата

Освен мавзолея, археолозите проучват и гробове, издълбани направо в самата скала, разположени покрай пътя, който води нагоре към акропола на древния град. Тяхното разположение подсказва, че по този път са минавали както живите, така и техните мъртви на път към отвъдното.

Според една от работните хипотези, един от тези гробове може да е принадлежал на тракийски владетел, почитан след смъртта си като божествена или героична фигура. Ако това някога се потвърди, находката би добавила още един богат пласт към духовната история на Перперикон.

Защо това откритие е важно

За мен подобни открития не са просто сухи научни новини. Те са като писма от миналото, оставени точно под краката ни, които чакат някой най-сетне да ги прочете. Всеки нов камък на Перперикон разказва как хората тук са живели, в какво са вярвали и как са изпращали своите мъртви.

Затова, когато следващия път чуете за поредната находка в Родопите, спрете за миг и си представете мястото. Зад сухите цифри за метри и векове стои един жив град, който продължава бавно да се показва изпод пръстта и да ни напомня, че историята е винаги съвсем близо, точно зад ъгъла.