Нямият лебед: белият страж на българските езера и черноморския бряг

В мъгливо зимно утро над някое черноморско езеро често се появява бяла фигура, която се плъзга безшумно по водата, сякаш не докосва повърхността. Дългата извита шия и яркият оранжев клюн я издават още отдалеч: това е нямият лебед, една от най-едрите и най-изящни птици на нашата природа.

Едрата бяла птица

Нямият лебед трудно се бърка с друга птица. Той е едър, със снежнобяло оперение, дълга шия, извита като буквата С, и характерен оранжево-червен клюн с черна подутина в основата. Това е една от най-тежките летящи птици у нас, а въпреки това във въздуха изглежда изненадващо грациозен и лек.

Името му обаче е малко подвеждащо. Лебедът съвсем не е ням, а съска, сумти и издава тихи гърлени звуци, а най-впечатляващото е ритмичното пеещо свистене на крилете му, което се чува надалеч, когато прелита ниско над водата.

Зимен гост на Черноморието

Истинският спектакъл настъпва през зимата. Тогава по нашето Черноморие се събират хиляди лебеди, дошли от по-северни земи. Данните показват, че в края на деветдесетте и началото на двехилядните край брега са зимували средно около хиляда триста седемдесет и седем птици, а в отделни години броят им надхвърля четири хиляди.

Крайбрежните езера са в сърцето на това богатство. Само Поморийското езеро например е приютявало над хиляда зимуващи лебеда, а заедно с Бургаските и другите крайбрежни влажни зони то се превръща в истинско убежище за тях, богато на плитка вода и водна растителност.

Малкото, но растящо гнездово ядро

Като гнездяща птица лебедът е много по-рядък. У нас се размножават едва между дванадесет и трийсет и шест двойки, но това всъщност е добра новина, защото към средата на осемдесетте години те са били само между пет и двадесет. Видът отдавна е защитен от закона.

През размножителния период кротката на вид птица напълно се преобразява. Двойката изгражда голямо гнездо на брега и го брани яростно, като прогонва всеки натрапник, включително далеч по-едри животни. Малцина биха се осмелили да се приближат до разгневен мъжки лебед.

От сиво пиле до бял красавец

Малките лебедчета не се раждат бели. В началото те са покрити със сивокафяв пух и приличат съвсем малко на бляскавите си родители, точно както в приказката за грозното патенце. Чак след месеци перата им постепенно избелват и придобиват познатия ослепително бял цвят.

Заради едрото си тяло лебедът има нужда от дълго засилване по водата, преди да излети, тичайки тежко по повърхността с плясък. Веднъж вдигнал се във въздуха обаче, той се превръща в мощен и издръжлив летец, способен да измине големи разстояния.

Пазителят на водата

Храната си лебедът намира главно под водата. С дългата си шия достига до дъното и къса водни растения, понякога преобръщайки се почти изцяло, с щръкнала нагоре опашка. Присъствието му е знак за жива и здрава влажна зона, богата на растителност и живот.

Точно затова той е и уязвим. Замърсяването на крайбрежните езера, безпокойството от хора, сблъсъците с електропроводи и пресъхването на влажните зони заплашват и лебедите, и множеството други птици, които споделят същите води с тях.

Символ на чистота

От дълбока древност лебедът е символ на чистота, вярност и благородство. Двойките често остават заедно дълги години, а начинът, по който две птици извиват шии една към друга, е дал живот на безброй легенди и образи за вярна любов по целия свят.

Да опазим лебеда означава да опазим и езерата, в които зимува. Чистата вода, спокойните брегове и защитените влажни зони по Черноморието са от полза не само за него, а за десетки видове птици, които всяка зима намират там убежище и храна.

Тишина над езерото

Обикновено записвам историите на планината и на овчарите, но понякога слизам до тихите езера край морето. Там, загледана в белите лебеди върху златистата от изгрева вода, си спомням, че красотата на България не е само по върховете, а навсякъде, където сме оставили природата да диша спокойно.