Момините кончета: крехките пазители на чистите реки на България

В летен ден край бистра българска река нещо се стрелва ниско над водата и увисва във въздуха, а тялото му проблясва в металносиньо и смарагдовозелено като жива скъпоценност. Крилцата му потрепват в слънчевата светлина, преди то отново да отлети. Това е момино конче, крехкият и изящен родственик на познатото водно конче.

Равнокрили и разнокрили

Водните кончета се делят на две големи групи. Едните са едрите и яки разнокрили, които познаваме от бързия полет над езерата. Другите са стройните и нежни равнокрили водни кончета, наричани у нас още момини кончета, чието тяло е тънко като игла, а полетът им е по-плавен и по-трепетлив.

Двете групи лесно се различават. В покой едрите водни кончета държат крилата си разперени встрани, докато момините кончета ги сгъват спретнато над тялото. Освен това огромните очи на разнокрилите почти се допират отпред, а при момините кончета очите са разположени далеч едно от друго, встрани на главата.

Живот, започнал под водата

Макар да им се възхищаваме във въздуха, момините кончета прекарват по-голямата част от живота си скрити под водата. От яйцата, снесени в реката, се излюпват стройни ларви, които се разпознават по трите листовидни хриле на върха на коремчето. Именно тези хриле липсват на ларвите на едрите водни кончета.

Под водата ларвата е ненаситен малък хищник. Тя дебне и лови ларви на комари и други дребни водни животинки, като расте бавно месеци наред. Когато му дойде времето, се изкачва по някое стъбло над водата, кожата ѝ се пуква на гърба и от нея се измъква крилатото възрастно насекомо, готово за краткия си живот на въздух.

Ловци във въздуха

Като възрастни момините кончета остават умели ловци. Ниско над водата и крайбрежната растителност те улавят във въздуха дребни хвъркати насекоми, сред които комари, мушици и мухи. Полетът им е по-бавен и по-изящен от този на едрите водни кончета, но не по-малко точен, когато преследват плячката си.

Така, макар и мънички, тези насекоми играят важна роля в природата. Като хищници те помагат да се държи под контрол броят на много други дребни създания, а самите те стават храна за птици, риби и по-едри водни кончета. Всяка брънка в тази верига има своето място край здравата река.

Барометър на чистата вода

Момините кончета са и чувствителни пазители на чистотата на водите. Тъй като ларвите им се нуждаят от чиста, добре наситена с кислород вода, изобилието им над една река е сигурен знак, че тя е здрава и жива. Там, където водата е замърсена, тези крехки насекоми много бързо изчезват.

Именно затова учените ги смятат за ценни природни показатели за качеството на реките и потоците. В България блестящите момини кончета все още красят множество бистри планински потоци и равнинни реки, а присъствието им е тиха, но красноречива похвала за чистотата на тези води.

Скъпоценни камъни над реката

Най-красиви са мъжките момини кончета с металически синьо-зеленото си тяло и тъмните ленти по крилата. През лятото те изпълняват над водата трепетливи брачни танци, за да привлекат женските, и превръщат брега на всяка чиста река в малък въздушен спектакъл, който малцина си правят труда да забележат.

Защо трябва да ги пазим

Въпреки цялата си красота и полза, момините кончета са уязвими. Замърсяването на реките, пресушаването и преграждането на речните корита, както и употребата на пестициди край водата, ги застрашават сериозно. Всяка изгубена чиста река означава по-малко място за живот на тези нежни създания.

За щастие, да им помогнем не е трудно. Като пазим реките и потоците чисти, като оставяме крайбрежната растителност недокосната и като избягваме ненужните химикали край водата, ние закриляме не само момините кончета, но и цялата богата мрежа от живот, която зависи от здравите реки.

Затова следващия път, когато край някоя бистра река видите как над водата проблясва тънко синьо-зелено телце, спрете се за миг и се вгледайте. Пред вас е едно от най-изящните създания на нашата природа и жив барометър за здравето на реките, които крепят живота на цялата околна земя.