Когато мразът скове природата, ние се крием на топло, но малките птички остават навън в ледения студ. Как оцеляват те? С пера, които топлят като пухено яке, с хитри пози, с механизъм, който пази краката им от замръзване върху леда, и дори с особен зимен сън. Ето тайните на пернатите срещу зимата.
Когато зимата скове природата в лед и сняг, а живакът в термометъра падне далеч под нулата, ние се увиваме в дебели палта и се крием на топло. Но какво се случва с малките птички, които остават да зимуват навън, изложени на пронизващия студ ден и нощ? Оказва се, че те разполагат с цял арсенал от удивителни приспособления, за да оцелеят.
Зимата, изпитание за живота
За една дребна птичка студът не е просто неудобство, а истинска борба за оцеляване. Колкото по-малко е едно телце, толкова по-бързо губи топлина, затова малките пернати трябва постоянно да поддържат високата си телесна температура, която е дори по-висока от нашата, за да не замръзнат по време на дългите зимни месеци.
Най-голямото предизвикателство през зимата всъщност е двойно. От една страна, птиците трябва да се борят с ледения студ, а от друга, храната става оскъдна и трудна за намиране точно тогава, когато им е нужна най-много енергия, за да се топлят. Именно затова оцеляването им зависи от една съвършена комбинация от хитрости.
Перата, най-топлата дреха
Първата и най-важна защита на всяка птица са нейните пера. Под външните, гладки пера се крие слой от фини пухести перца, които задържат телесната топлина и не позволяват на студения въздух да достигне до кожата. Този естествен пухен слой е ненадминат изолатор, който хората отдавна заимстват за своите зимни якета.
Затова в мразовитите дни птиците често изглеждат необичайно закръглени и надути. Като настръхват и разрошват перата си, те създават между тях множество малки джобчета с въздух, а именно този неподвижен въздух ги топли най-добре, обгръщайки телцето им в невидимо, но изключително ефикасно одеяло.
Малки хитрости срещу студа
Освен с перата си, птиците се борят със студа и с помощта на редица умни навици. Мнозина от нас са забелязвали как в мразовит ден птичка стои, свила единия си крак под тялото, а дългокраките и дългошиести видове често пъхат човката си под крилото, за да предпазят тези голи части от измръзване.
През нощта много дребни птици се сгушват плътно една до друга в хралупи, гъсти храсти или други закътани места, споделяйки взаимно телесната си топлина. Така, скрити от вятъра и влагата, те успяват да преживеят и най-дългите и мразовити зимни нощи, когато самотата би означавала сигурна гибел.
Как краката не замръзват

Един въпрос винаги е озадачавал хората, наблюдаващи патици и лебеди да стоят спокойно върху леда с боси крака. Защо тези голи крачета просто не замръзват в такъв студ? Отговорът се крие в един изящен природен механизъм за размяна на топлина, който е скрит дълбоко в кръвоносните им съдове.
В краката на птиците топлата артериална кръв, която слиза надолу от тялото, минава плътно покрай студената венозна кръв, връщаща се обратно нагоре, и я затопля предварително. По този начин тялото почти не губи ценна топлина през крайниците, а самите крачета остават хладни, но никога не замръзват, дори когато птицата стои върху лед.
Топлина отвътре
Понякога обаче доброто облекло и хитрите пози не са достатъчни, за да се справи птицата с най-суровия студ. Тогава в действие влиза вътрешното отопление на организма, тоест треперенето. Точно както се случва и при нас, бързото и неволно свиване на мускулите отделя допълнителна топлина и стопля тялото отвътре.
Цялата тази усилена работа обаче изисква гориво, затова през зимата птиците са принудени да ядат много повече от обикновено. Те трескаво търсят семена, плодове и заспали насекоми, за да натрупат мазнини, които после изгарят през дългата студена нощ, за да поддържат жизненоважната си телесна температура.
Дълбокият зимен сън
Някои видове птици разполагат и с една последна, изумителна способност за оцеляване, наречена вцепенение или торпор. През най-студените нощи те съзнателно понижават телесната си температура и забавят сърдечния си ритъм, потъвайки в състояние, което наподобява кратък зимен сън.
По този начин организмът им изразходва много по-малко скъпоценна енергия и успява да изкара до сутринта. Благодарение на всички тези забележителни приспособления, от пухкавите пера до тайното вцепенение, дребните птици превръщат зимата от смъртна заплаха в поредното предизвикателство, което успешно преодоляват.

Keep subscribing to Елена ГеоргиеваHer next filing reaches you the moment it publishes, on her own subdomain.
Subscribe
