Хорът на блатата: голямата водна жаба и скритият свят на българските земноводни

Когато слънцето залезе над някое българско блато, въздухът се изпълва с неспирен, кряскащ хор. Стотици гласове се преплитат над водата, ту утихват, ту се надигат отново, сякаш цялото блато диша. Този шумен нощен концерт е дело на водните жаби, най-гласовитите обитатели на нашите влажни зони, които рядко забелязваме, но които трудно бихме могли да пренебрегнем.

Най-голямата жаба на Европа

Главната солистка в този хор е голямата водна жаба. Тя е най-едрата жаба, която живее в Европа, и едрите женски могат да достигнат внушителни размери. Със своята зеленикава, петниста кожа и мощни задни крака тя е родена плувкиня, която прекарва по-голямата част от живота си във водата или на самия ѝ край.

Именно тази жаба издава силните, кряскащи звуци, които се носят над блатата в топлите месеци. Мъжките се събират край водата и надпяват един друг, за да привлекат женските, а раздутите им гласови мехури усилват звука така, че хорът се чува надалеч в тихата вечер над равнината.

Богатството на българските блата

Голямата водна жаба съвсем не е сама. България е дом на цели двадесет и два местни вида земноводни, сред които тринадесет вида жаби и крастави жаби от пет различни семейства. За толкова малка страна това е забележително богатство, което говори за разнообразието на нашите реки, езера, блата и влажни ливади.

Самата голяма водна жаба е широко разпространена у нас и е една от най-честите жаби по поречието на Дунав и в другите влажни райони. Навсякъде, където има застояла или бавно течаща вода с достатъчно растителност, тя намира своя дом, от малките селски вирове до големите крайречни блата и езера.

Звено във веригата на живота

Жабите играят роля, която е далеч по-важна, отколкото подсказва скромният им вид. Като лакоми ловци на насекоми те помагат да се удържи броят на комарите и другите дребни безгръбначни, а сами се превръщат в основна храна за множество други животни от блатната екосистема.

Щъркелите, чаплите, водните змии и дори видрите разчитат в голяма степен на жабите за своето прехранване. По този начин голямата водна жаба свързва света на насекомите с този на едрите хищници и се превръща в незаменимо звено в цялата хранителна верига на влажната зона.

Изчезващите влажни зони

Съдбата на жабите е неразривно свързана със съдбата на водата. По целия свят земноводните са сред най-застрашените групи животни, а основната причина е загубата на влажни зони. Пресушаването на блата за земеделие, замърсяването на водите и все по-честите засушавания оставят жабите без места за живот и размножаване.

Към това се добавят и по-фини промени. Учените наблюдават например как в смесени популации на водни жаби в Централна Европа делът на един вид рязко намалява, докато друг се разраства, знак, че крехкото равновесие в тези води може лесно да бъде разклатено от човешката намеса и от промените в средата.

Защо трябва да ги пазим

Добрата новина е, че голямата водна жаба все още е широко разпространена и на европейско ниво не се смята за застрашена, а е и защитена от европейското природозащитно законодателство. Това обаче не е повод за самоуспокоение, защото нейното благополучие зависи изцяло от това дали ще опазим влажните зони около нея.

И тук всеки може да помогне. Запазен селски вир, малко езерце в двора с чиста вода и полегати брегове, отказ от отрови по нивите край водата, всичко това връща на жабите място за живот. Дори едно малко водно огледало може с времето да се превърне в дом за цял един кряскащ, жив хор.

Хорът, който да не замлъкне

Обикаляйки не само планините, а и низините с техните тихи блата, все повече ценя онзи вечерен концерт, който толкова лесно приемаме за даденост. Докато водните жаби кряскат над българските влажни зони, тези места са живи и здрави. Дали този древен хор ще звучи и за внуците ни зависи единствено от това дали ще опазим водата, която го поддържа.