Дивите пчели на България: незабележимите труженици, които държат цветните ливади живи

В тих летен ден високо в планинската ливада въздухът сякаш звъни. Ако се спреш и се вслушаш, ще доловиш едно постоянно, приспивно жужене, което се надига от хилядите цветове наоколо. Това е гласът на пчелите, най-търпеливите и най-незабележими стопани на тази земя, чиято работа рядко забелязваме, но без която ливадата не би съществувала.

Незабележимите труженици

Когато чуем думата пчела, повечето от нас си представят медоносната пчела и нейния кошер. Истината обаче е много по-богата. В земеделските земи на България учените са установили над двеста и тридесет вида пчели, цяло тайно множество от насекоми, което живее около нас, без почти никога да привлича погледа ни.

По-голямата част от тези пчели изобщо не правят мед и не живеят на рой. Те са самотници, които копаят своите гнезда в топлата пръст, в сухи стъбла или в стари дървесни ходове. Всяка женска сама събира прашец, сама изгражда килийките си и сама отглежда потомството си, без кошер и без царица зад гърба си.

Богатството на цветните ливади

Планинските сенокосни ливади на България са сред най-богатите на цветя в цяла Европа. На едно-единствено парче тревна поляна могат да растат десетки видове билки и диви цветя, които се сменят от ранна пролет до късна есен. Именно това пъстро изобилие изхранва многобройните диви пчели през целия топъл сезон.

Връзката между пчелите и цветята е взаимна и древна. Прелитайки от цвят на цвят в търсене на нектар и прашец, пчелите пренасят полена и така опрашват растенията. От този невидим труд зависят не само дивите билки по ливадите, но и голяма част от плодовете, зеленчуците и семената, които после стигат до нашата трапеза.

Пчеларството, жива традиция

Наред с дивите пчели, България има и дълга, жива традиция в пчеларството. Към края на 2024 година броят на пчелните семейства в страната е нараснал с около три на сто и е достигнал близо осемстотин тридесет и осем хиляди кошера, което нарежда страната сред сериозните пчеларски държави в Европейския съюз.

Зад тези окуражаващи числа обаче се крие и тревога. Въпреки повечето кошери, добивът на мед е спаднал с почти седем на сто и е паднал до малко над десет хиляди тона за годината. Само за последната година в страната са загинали над тридесет и четири хиляди пчелни семейства, знак, че нещо в средата около пчелите не е наред.

Защо изчезват опрашителите

Причините за упадъка на опрашителите са преплетени и рядко се свеждат до едно-единствено виновно нещо. Първата и може би най-тежка от тях е загубата на цветните ливади. Там, където интензивното земеделие превръща пъстрите поляни в еднообразни ниви, или пък изоставените ливади обрастват с храсталак, пчелите остават без храна и без дом.

Към това се прибавят и други, не по-малки заплахи. Пестицидите, използвани по нивите, отслабват и убиват насекомите; паразити и болести нападат кошерите; а промените в климата разместват времето, в което цъфтят растенията, и объркват крехкия ритъм между цвета и неговия опрашител.

Какво може да се направи

Добрата новина е, че на опрашителите може да се помогне, при това с усилия, които са напълно по силите ни. Опазването на старите сенокосни ливади, късната коситба, оставянето на цветущи синори покрай нивите и ограничаването на пестицидите връщат на пчелите точно това, от което имат нужда, храна и спокойно място за живот.

Учените също правят своята крачка напред. Наскоро в България беше създаден първият подреден списък на медоносните растения в страната, събиращ на едно място знанието за това кои цветя хранят пчелите, кога цъфтят и къде растат. Такива тихи, търпеливи усилия са основата, върху която може да се крепи бъдещето на опрашителите.

Тихото жужене на бъдещето

Обикаляйки планинските поляни и записвайки разказите на овчарите, отново и отново се убеждавам, че жуженето на пчелите е неусетна мярка за здравето на цялата земя. Докато ливадите цъфтят и пчелите летят над тях, планината е жива. Дали това тихо жужене ще звучи и за внуците ни зависи от грижата, която ще положим днес.