Птиците до прага: тихото намаляване на врабчето и на обикновените птици край нас

На стряхата на старата селска къща цвърчи ято врабчета, така както е цвърчало открай време. Този звук е толкова обикновен, толкова вплетен в ежедневието, че сме престанали изобщо да го чуваме. И точно тук се крие една тиха опасност, защото най-обикновените птици около нас започват незабелязано да оредяват.

Птиците, които живеят до нас

Има птици, които не търсим по далечни планини и резервати, защото те сами идват при нас. Врабчето и червеношийката живеят край хорските домове, по дворовете, градините и стрехите, и са може би най-верните пернати съседи на човека. Тяхното присъствие е толкова привично, че рядко се замисляме колко много означава то.

Домашното врабче е дребна, пъргава и общителна птичка, която живее на групи и гнезди в цепнатините на сградите. Червеношийката пък, с яркото си оранжево гърло, е смела и любопитна, често се върти край копаещия градинар и е една от малкото птици, които пеят дори през зимата, когато всичко друго е притихнало.

Тихото изчезване

Зад тази привична картина обаче се крие тревожна истина. Според голямо европейско изследване, обобщаващо данни от десетилетия наблюдения, от 1980 година насам Европейският съюз е загубил около шестстотин милиона гнездящи птици. Това означава, че всяка шеста птица от онова време днес просто вече я няма.

Най-силно засегнат е точно най-обикновеният ни съсед. По оценки на същото изследване, свързано с европейската схема за мониторинг на обикновените птици, домашното врабче е загубило около половината от числеността си, тоест приблизително двеста четиридесет и седем милиона птици. Никой друг вид на континента не е намалял толкова много в абсолютни числа.

Защо намаляват

Причините са различни за различните места, но една тенденция е ясна: най-тежко пострадаха птиците на нивите и на откритите тревни площи. Промяната в земеделието, изчезването на плевелите, насекомите и синорите остави много полски птици без храна и без места за гнездене, а с тях оредяха и някога пълните ята.

По-загадъчен е спадът на врабчетата в самите градове. Учените още не са напълно сигурни защо, но сред възможните причини се посочват недостигът на храна и на насекоми за малките, разпространението на болести като птичата малария и въздействието на замърсения градски въздух. Ясно е само, че и в града врабчетата вече не са толкова много.

Какво можем да направим

Добрата новина е, че на тези птици може да се помогне, при това у дома. Един по-разнообразен двор с храсти и живи плетове, кътче с диви цветя, което храни насекомите, и по-малко отрова срещу вредители връщат на врабчето и червеношийката точно това, от което имат нужда, храна и подслон край човека.

Помагат и на пръв поглед дребни неща. Запазена стряха или дупка в зида, където врабчетата могат да гнездят, плитка съдина с чиста вода през горещото лято и няколко местни храста, отрупани с плод наесен, превръщат обикновения двор в малко убежище за птиците, които деля живота си с нас.

Богатството на обикновеното

Лесно е да пазим редките и величествени видове, орлите и мечките, и да подминем врабчето като нещо дадено. Но именно обикновените птици са живият фон на всеки ден, песента на утрото и движението край прозореца. Когато те изчезнат, светът около нас обеднява по начин, който усещаме всички, макар и не веднага.

Има и още нещо ценно в тези птици. Тъкмо чрез тях, край дома и в двора, най-малките деца за пръв път се докосват до дивата природа. Едно врабче на перваза или червеношийка в лехата е първата среща с живия свят, и ако тези срещи изчезнат, губим не просто птици, а и начина, по който поколенията се влюбват в природата.

Песен, която да не заглъхне

Обикаляйки планинските села, слушам не само орлите високо горе, а и цвърченето на врабчетата по стрехите и тихата песен на червеношийката в градината. Тези скромни гласове са част от дома ни също толкова, колкото и дивите зверове на върховете. Дали ще ги чуваме и занапред зависи от това дали ще спрем да ги смятаме за нещо, което просто винаги ще е там.